Вашингтонски вести
Празничен поздрав и пожелания за 2011
Уважаеми приятели, Благодарим Ви, че бяхте с нас през отиващата си 2010 г. Всички наши изяви - Първият събор на българската общност в района на голям Вашингтон, честването на 24 май, концертите на Българското музикално общество, Коледната вечеринка, бяха посетени от стотици хора. Всички Вие допринесохте за превръщането на Центъра на българската общност във Вашингтон в една по- успешена и полезна организация. Искрено Ви благодарим и се надяваме, че ще ни подкрепите и през Новата 2011 година. През тази година Центърът на българската общност сформира нов Консултативен борд, в който бяха поканени представители на български неправителствени организации в района. Благодарение на всичките участници в Консултативния борд, изявите на българските
организации станаха по-качествени и по- добре посетени. Нашата общност е по- сплотена от когато и да било преди. Нашето училище е по- голямо и подкрепено от повече хора. Нашите църкви са по- близко до обединение. Мечтата ни за изграждане на българска църква и сграда за културен дом и училище стана по- реална тази година. Стотици хора положиха усилия, време и пари за израстването на общността. Всеки от нас може да помогне на църквите, на училището или на центъра. Приносът на всеки ще бъде оценен. В последните дни на тази година изпращаме най- искрени благопожелания за здраве и сили, за ползотворни дела, за топлота и доброта, за дни на радост с усмивки и веселие, за мигове на сбъднати мечти на Вас и Вашите семейства през новата 2011 година.
Благословено Рождество Христово и щастлива Нова година!
От Консултативния борд на Центъра на българската общност
Най-добрият концерт по повод на 24 май
Много хора споделиха, че концертът по повод на 24 Май- Деня на славянската писменост и българската просвета и култура е бил най-хубавият концерт от всичките, които Центърът на българската общност е организирал до сега. Хубавите неща стават защото някой е вложил сърце и душа, време

и труд, въображение и талант. Искаме да благодарим още веднъж на всичките участници в програмата на концерта, които направиха възможен този
прекрасен празник на нашите души:
- на г-н Тихомир Стойчев, зaм. посланик на Република България в САЩ за прочувствените му думи за България и нейната история и култура;
- на учениците от бългaрското училище Св. Климент Охридски, на техните учители, на директорката на училището Джина Годор и на всички родители за бодрото и хубаво настроение, с което децата напълниха залата;
- на режисьора на спечелилата много награди куклена постановка «Хопа-Тропа»
- Лилия Славова на артистите Юлия Ташева и Петко Колев, на директора на театъра Хана Бондаревска за чудесното вплитане на ритми, съзидателност и изтънчеността на българската душевност. Чакаме «Хопа—Тропа - Кукерица»!
- на Ивелин Йоргов - един млад талант със светло бъдеще - за виртуозното изпълнение на пиано.
- на Диляна Кирова и Иво Калчев за чудесната интерпратация на българските фолклорни ритми на пиано и на фагот;
Събитието на 2010 година - първия български събор в района на Вашингтон
Първият български събор в района на Вашингтон бе организиран през май и посетен от около 500 човека. Гости на събора бяха и Николай Младенов, министър на външните работи на Република България и новоназначеният български посланик в Съединените щати – г-жа Елена Поптодорова. Най-големият успех на събора е неговото организиране и провеждане с участието на Българското посолство и почти всички български организации в района - църквите „Св. Св. Кирил и Методий” и „Св. Иван Рилски”, българското училище, съставите „Люти чушки”, „Жарава” и „Славея”, и с основното съдействие на Центъра на българската общност.
Успешно начало на Българското музикално общество
През есента на 2009 година фондация „Св. Георги” с президент Д-р Г. Лазаров закупи пиано за общността, което бе поставено в приемната зала на Българското посолство. Скоро след това бе сформирано Българското музикално общество като неправителствена организация към Центъра на българската общност.

Художествният ръководител на Българското музикално общество, Д-р Иво Калчев, подпомогнат от Д-р Ралица Патчева, подготвиха великолепна програма за сезон 2009/2010 и за сезон 2010/2011 с участието на изключително талантливи музиканти като Павлина Доковска, Шерон Кристман, Иво Калчев, Ралица Патчева, Диляна Кирова, Татяна Сърбинска, Кольо Колев и състав «Орфея», Струнен оркестър “Музикални мравки”, Мария Железчева, Таня Тачкова и други млади таланти. Успехът на тази инициатива се дължи и на подкрепата, която концертната серия получава от ръководството на посолството и лично от посланик Елена Поптодорова, заместник посланик Т. Стойчев и втори
секретар на посолството и културното аташе П. Крайчев.
Най-големият успех на Българското музикално общество е формираната лоялна група любители на хубавата българска музика. Ядрото на този кръг са спонсорите на концертната серия, наречено “Приятели на българското музикално общество”, с чиято финансова подкрепа се провежда и вторият концертен сезон. Концертите са напълно безплатни и достъпни за всички почитатели на музиката. Програмата на концертната серия и възможностите за нейното подпомагане може да намерите на сайта на Българското музикално общество -
www.bulgarianmusicsociety.org
Нашите огнени танцьори: Представяме ви Жарава.
Българската танцова фолклорна група „Жарава” е създадена през януари 2007 година. В рамките на първите шест месеца към групата се присъединиха повече от 20 ентусиазирани членове, включително и граждани на България, Русия и САЩ. Мисията на „Жарава” е да
допринася за запазването на богатата българска традиция в народните танци и да привлича общественото внимание към българските танци, музика, песен и ритъм на територията на САЩ и света. Художественият директор на „Жарава”, Деси Йорданов, е дългогодишен професионален учител по народни танци и хореограф. „Жарава” осъществява своята мисия чрез изпълнения и участия в танцови и музикални фестивали, чрез организиране на обучения, семинари и, студентски представления, както и чрез провеждане на развлекателни танцови събития. Репертоарът на състава включва широк кръг от богатите ни танцови стилове, принадлежащи на всички етнографски райони на България.
В навечерието на петата година от своето съществуване, „Жарава” показва по-високо
ниво на придобити знания и умения. Съставът се радва на голяма подкрепа в областта на изкуството в голям Вашингтон. През последната година изявите на състава включват повече от тридесет представления по време на изяви, организирани от Фолклорното общество на голям Вашингтон, на Балканските фестивали, на Международните дни на изкуствата в Мериленд, на пикници, фестивали, празненства и чествувания, организирани от Центъра на българската общност, посолството на Република България и Групата на Световната банка и други обществени изяви.
Едно от най-успешните постижения на „Жарава” е пилотният проект за създаване и развитие на филиал на състава в университета в Ричмънд. Основана през есента на 2007 г., „Жарава Ричмънд” привлече повече от 30 членове, включително български и чуждестранни студенти, водени от тяхната любов към българските народни танци. Групата в Ричмънд
се поддържа от български студенти и специалисти, и от основания преди две години български клуб в университета в Ричмънд. Първите танцови изяви на «Жарава Ричмънд» са през пролетта на 2008 г. Наскоро бе сформирана и група за автентично пеене “Зунитца”, която участва в изявите на „Жарава”.
Фолклорната група„Жарава” набира нови членове. Не е нужно да знаете как се танцува, Деси ще Ви научи! Нашите репетициите се провеждат в Мерилендският младежки балет на адрес: 926 Ellsworth Drive, Silver Spring, MD 20910. Търсим възможности да се преместят нашите репетиции на по-централно място във Вашингтон!. Сайтът на състава е www.zharava.org
Весели празници от танцьорите и художественият им ръководител Деси Йорданов
Най-старата мечта на общността - построяване на българска църква
 |
 |
Първите български църкви в района на Вашингтон са основани в началото на 80-те години. Несъществуващата вече църква към Българският Свети Синод „Св. Иван Рилски” е основана през 1981 година, а най- старата действаща църква в района „Св. Георги” е основана през 1982 година. Църквата „Св. св. Кирил и Методий” е основана през 2003 година, а най- новата църква в района е „Св. Иван Рилски”, основана през 2006 година. Всичките църкви в района са създадени като част от Ортодоксалната църква на Америка и имат юридически статут на църковни мисии поради обстоятелството, че нито една от тях не разполага със собствена сграда. Църквата „Св. Георги” разполага с парцел за строителство на храм който се намира в района на Колидж Парк, Мариленд. Църквата „Св. св. Кирил и Методий”
получи наследство от покойната Рада Хану, дъщеря на последния директор на БДЖ от царско време, в размер на около половин милион долара, определени за строеж. Църквата „Св. Иван Рилски” също има учреден фонд за набиране на средства за същата цел. Други български организации в района изразяват желание да се включат в набирането на средства . От няколко години се правят усилия, най-вече от страна на църквата „Св. св. Кирил и Методий” за закупуване на парцел. Осъществяването на най-старата мечта на нашата общност е предизвикателство, което изисква нов подход. Този подход предполага обединяване на църквите в района (както в момента се случва с църквите „Св. св. Кирил и Методий” и „Св. Георги”), преодоляването на различията между тях (за името на новата
църква, за правилата на нейното функциониране, за свещеника, за езика на служение, за финансовите условия). Едва ли е необходимо и финансово осъществимо да има две или три сгради на български църкви.
Пътят към най-старта ни мечта минава през смирението и преодоляването на дребните различия, въвличането на всички поколения емигранти и на всички български организации от района, за да построим нашия духовен дом на вярата , знанието и културата и стряха на училището и културният ни център. С Божията помощ тази мечта ще стане реалност. От всички и всеки един от нас зависи кога ще дойде този ден.
Българското училище се разраства
Българският Образователен Център “Св. Климент Охридски” във Вашингтон е основан през 2002 г. и е един от първите подобни образователни центрове на територията на САЩ. През първата година в центъра се обучават

само 12 ученика, а в момента броят на децата надвишава 65. В зависимост от възрастта и нивото на владеене на български език, учениците са разпределени в няколко групи - от предучилищна подготовка до 9–ти клас. Центърът е регистриран и официално признат от Министерството на oбразованието, младежта и науката на България.
В допълнение на преподаването на български език, литература, география и история на България, учениците ежеседмично учат български фолклор и народни танци. От тази година училището предлага и извънкласни занимания по театрално изкуство.
Училището е и важен социален център на българите от всички възрасти в района на Вашингтон. То е нашето огнище за разпространение на българското слово и култура. Място, където нашите деца се научават да бъдат българи и да пазят духа и образа на една достойна и силна България, с която да се гордеят, където и да са по света.
Благодарим на всички, които помагаха през изминалата година на нашето училище - учители, родители, ученици и всички доброволци.Честита Коледа и успешна Нова Година на Всички Вас!! Късмет и мир на Земята!
Профил: Моята американска мечта
През тази година Центъра на българската общност с финансовото съдействие на фондация „Св. Георги” учреди награда за принос в развитието и разпространението на българската култура в САЩ. Пъривят носител е Лилия Славова, актриса, режисьорка и дългогодишна водеща на тържетсвата ни за 24 май. Помолихме Лилия да разкаже за товорческия си път.
- Дойдох в САЩ през 1986 г., а завърших ВИТИЗ през 1980 г. в класа на проф. Крикор Азарян, Иван Добчев и Тодор Колев. Учих и една година куклено актьорско майсторство, защото първо там ме приеха. Проф. Халачев ми каза, че нямам работа зад параван и се прехвърлих в драматичния отдел, но любовта ми към куклите остана. Когато ме разпределиха в театъра във Враца, там се създаде куклена сцена, където участвах с радост във всякакви постановки. Измислях програми за децата по детските градини и спектакли. Любовта ми към куклите остана още от първата година при проф. Атанас Илков и Дора Рускова. Въображението все ме дърпаше в посоката на мисленето чрез куклата и много пъти съм използвала това и в драмата. Помагаше ми и това, че пеех и танцувах. Пет години работих във Врачанския драматичен театър и за огромен мой късмет бях в една група от творци като Иван Кондов, Димитър Гочев, Елена Цикова, Красимир Ранков, Пламен Сираков, Петя Силянова, Ивайло Герасков, Ибиш Орханов и много други. Това беше прекрасна творческа група със сериозни амбиции. Създадената атмосфера ми помогна да постигна мечтата си да бъда интересна актриса с многопластово мислене. За съжаление в България съм играла много малко.(След Враца имах сезон в Перник). След като избягах, защото това е точната дума, и «избрах свободата», попаднах в абсолютно чужда среда, без да знам дума английски.
Трябваше да започна всичко отначало. Смятах като науча езика още първата година да започна да се занимавам с пантомима. Имах късмет, че след първия ми кастинг станах член на Асоциацията на американските филмови и телевизионни артисти (SAG), което ми даде възможност да се занимавам с кино, телевизия, озвучаване, реклами. През 1993 г. театър „Сцена”-SCENA- ме покани да изиграя фонетично Медея и станах член и на гилдията на театралните актьори (АЕА). Вече имам сериозно портфолио – от филми до сериозни роли в театъра. Още от България имам сериозен интерес към преподаването. Подготвяла съм дори сегашни сериозни преподаватели като проф. Веселин Ранков и други колеги. Създадох студио „Звезди”-STARS. Целта му е да подготвя актьорите професионално, когато вече имат роли, независимо дали за филм или за драматичен театър. За късмет, в театъра, който се откриваше тук имаха нужда от някой, който може да се движи добре, да има пантомимни умения. Той беше създаден от две рускини, майка и дъшеря- ,Ина Шапиро от МТЮЗ в Петербург и дъщеря й Алйона Уше, която беше завършила мениджмънт в САЩ. През 1996 г. ме поканиха като резидент хореограф с тенденция за режисьор. Трябваше да създам първият куклен театър с постоянна сцена в Северна Вирджиния, а също и студия към него. Така се срещнах с Ксения Литвак, която е сценограф от Петербург. Първите спектакли започнахме да правим през 1998 г. После се появи и Юлето Ташева, спечелила току що зелена карта. Веднага я грабнахме! Чрез нея открихме Димитър Наумов – български композитор, озвучител и педагог. Благодарение на Ники Сотиров и Аня Пенчева, които гостуваха в нашия театър, се запознахме с Петко Колев. Така започнахме кукленият театър, който вече десета година активно работи. Театърът ни, който се казваше „Класика” бе създаден на три нива. Първото е да тръгва от децата. Да ги стимулира за творчество независимо дали ще се занимават професионално с театър или ще се превърнат в пристрастени зрители. След децата поемаме младежите, а накрая – забавляваме възрастните. Обхванали сме всички възрастови групи! Като източноевропейски творци, защото освен от България и Русия имаме и от Румъния, Полша, Украйна, Грузия, Латвия. Донесохме за американската публика цял репертоар от пиеси, приказки, фолклор, музика- друга чувствителност. Дори друг вид актьорска техника, друго отношение, друга екзотика. И тук нашият театър е много по-различен от американския.
През последните 7 години се сляхме с грузинска група за пантомима и основахме театър – Синетик (SYNETIC www.SyneticTheatre.org). Сега това е нашето име и през тези години
спечелихме всички награди на името на Хелен Хейс, известна американска актриса живяла и творила тук. Това са локалните театрални награди. От малкото театърче в Шърлингтон, сега имам нов театър с 450 места в Кристал Сити, играем в Шекспировия Театър и Центъра Кенеди. С една от колежките ми също преди 1 година създадохме Ambassador Theater (www.Aticc.org) във Вашингтон. С този театър участвувахме в Еuro Kids Festival и спечелихме много симпатии и награди. Тази година към този театър привлякох още трима нови българи- Художничката Ваня Василева, актьора Галин Гинев и композитора Жорж Сребров. Поставихме с огромен успех Малкия Принц по Екзюпери. В Синетик тази година поставих Снежната Кралица (награда на публиката за 2009/2010 сезон) и в момента се играе Лешникотрошачката при отлични рецензии до тук. Поканена съм от Арена Театър през януари да играя в постановка, написана от българо-индийска драматуржка- Адити Капил. Ще играя на български и английски. В момента в същия театър върви мюзикъла Оклахoма, като актрисата получила най-фантастични оценки е моя частна студентка- Джун Шрейнер. Студентите от частното ми студио учат в най-престижните колежи и играят в най-добрите трупи.
Чувствам се абсолютно реализирана като творец! По- добро от това никога не съм си представяла и мечтала в най-смелите си мечти. Работя като актриса, член съм на важни организации, срещам се звезди, играла съм и моите спектакли се играят в най- големите и добри театри в нашият район. Много е рядко хора с нашата професия да са достигнали до такава пълна реализация.
В началото говорех лошо езика, но образованието, което имах и актьорската техника, която бях постигнала вдъхваха на хората, с които се срещах огромно уважение. Задължително трябва да кажа, че много съм научила от преподавателите си в България. Животът тук те кара да бъдеш целеустремен, да работиш и според силите си, да даваш максимума от себе си. Но това някак си се прави с лекота, не се напрягаш излишно, някаква позитивност се излъчва от всички и това те зарежда.
На всички българи в района на Вашингтон пожелавам здраве,успех и щастие през Новата 2011 година. Нека и на вас се сбъднат всички мечти!
Честита Коледа
Честито Рождество Христово!
Честита Коледа!
Поздравяваме всички българи послучай Коледните празници, като Ви желаем
родилият се Христос да Ви дари с много щастие,душевен мир,обич,разбирателство и уважение един към друг, здраве и успехи във Вашият личен и обществен живот.Божието благословение да бъде винаги над Вас и Вашите домове през цялата 2011 година!
От настоятелите на църквата “Св. Иван Рилски” и Свещеник Стефан Михайлов
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
Коледа е! Празник в чест на Христовото рождение. Най-поетичния от църковните празници. Празник, който възвисява ума, трогва душата, пълни сърцето с най-умилителни неща. Христос се роди. Словото стана плът. Най-великото световно събитие е вече факт. Делим историята на две - преди Рождество Христово и след Рождество Христово. Как се отнасят човеците към това събитие? Праведният Симеон предрекъл: “Ето тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия.”/Лук.II:34/. От рождението до кръстната смърт на Христа, от основаването на Църквата и до края на света тия думи ще се изпълняват с поразителна точност.
Свети евангелист Матей ни предава разказа за идването на тримата мъдреци в Иудея . Тръгнали от далеч да търсят Слънцето на правдата - новородилият се Христос, ръководени от нов вид звезда. Тези мъдреци са живо изобличение за нас, сегашните християни. Те оставили всичко и тръгнали да търсят едва що родилият се Христос. А ние, които сме вече християни, не се отделяме от другите си занимания и отделяме съвсем малка част от времето си за Христа.Мъдреците са изобличение и за мнозина днешни ръководители, които смятат че всичко знаят и в гордостта си отричат Христа и Бога.
Христовото Рождество завари земята в крайно критическо положение. Старият свят смъртно беше разяждан от религиозният упадък, от многолико философско съмнение, от страшно нравствено разложение. Военното могъщество на Рим, философското творчество на Атина, материалният блясък на Вавилон и грандиозната култура на Египет не успокоиха съвестта, не облагородиха сърцето, не задоволиха разума, не разкриха смисъла на живота. Тайните на битието, въпросите на духа и
смисълът на живота останаха до рождението на Христа световни загадки.
Колко човечеството е било отчаяно, духът сломен, нравите понижени и животът разстроен се вижда много ясно от думите на философа Сенека: “Навсякъде вилнеят пороци и злодеяния, хората се надпреварват в безчестие. Всичко проявява неутолима жажда към грях, кипи някаква страшна и неизвестна борба, никаква надежда за поправяне, пълно безразличие към всяко приличие!”
А Вергилий мечтателно възпява девствената чистота на първите хора и пророчески рисува картината на новия “златен век” , който ще настъпи за човечеството, след появата на небесен младенец, роден от девица на Изток, който ще въдвори правда на земята и мир между хората! И старият свят не остана излъган в очакванията си – Витлеем му роди избавление и небесните ангели му възвестиха възраждане като пееха:”Слава на Бога във висините, мир на земята и добра воля между човеците!”
Родилият се Христос дойде на земята и ни подари Своята прощаваща любов към всеки, който съжалява за прегрешенията си. Той подари този дар и на Светата Църква заедно със силата, която преражда грешника и го прави чист и праведен пред Бога и човеците. В историята на Светата Църква има безброй примери, когато големи грешници са се отказвали от своя грешен и порочен живот и са започвали нов живот според Христовото учение. Всички са чували за света Мария Египетска, за свети Моисей Мурин, преподобни Никита и други.
Бог изпрати своя син на земята, за да издигне нашите души на небесата. Исус Христос прие човешка плът за да съедини разделените естества- небето със земята, ангелите с човеците. Станал като един от нас, за да бъде всеки един от нас като Него. Облякъл наша дреха, за да ни покрие с дрехата на Своята правда. Всички тези благодеяния към нас показват, че Христовото идване на земята е свръхестествен акт на неизмеримата Божия любов към хората.
Затова ние вярващите хора, смятаме Неговото Раждане за логически център на свещената история, благодатно преполовена от Него с разкриване величието и красотата на идеала за повече мир и любов, правда и добро на земята. С това разбиране Светата Църква е наредила всяка година да приключва с празника Рождество Христово, след което настъпва Новата година, като едно постоянно напомняне за новата ера на Новия Завет, започнал след светото Рождество Христово.
Божият Син дойде за да ни подготви за спасение. Изпълнено ли е времето за нас, за да дойде и за нас Иисус, за да се родим и ние в него, да се родим за спасение ? Това време ще дойде, когато и ние като древните хора осъзнаем, колко много ни е пленил грехът, когато силно закопнеем за нов религиозен живот.
Днес във века на големите технически постижения и открития, най-голяма нужда има от човещина. Съвременният образован човек
най-много говори, пише и жадува за човещина, но не може да я постигне. Защо ? Причината е тази, че човекът на 21 век иска човещина без да е религиозен. Иска мир на земята, без да има мир в душата си. Иска “между човеците благоволение” без да бъде благ и кротък към другите. Иска без да слави Бога във висините, да постигне мир на земята. Това обаче никога не може да се постигне, ако не обработваме в себе си онова дърво, което ражда плодовете на мира и любовта. А това благородно дърво е религията.” Без Бога в душата,човек е като птица без криле”- казва един съвременен философ. Искаме ли мир, любов и разбирателство между хората, преди всичко трябва да бъдем религиозни.
С такова разбиране и с такива чувства трябва да празнуваме Рождество Христово. Заслушани в църковните песни през тези
Рождествени дни ние ще разберем, че всички твари се готвят да поднесат подаръци на Младенеца: ангелите- песен; земята — пещера; пещерата - ясли. Но ние какъв подарък ще му поднесем ? Звездите, небето и цялата вселена са творение Божие. Кое е наше за да му го поднесем във дар? Едно е само наше! Това са нашите грехове. Той дойде заради тях. И само тях, придружени с разкаянието ни, можем да му принесем в дар. Поднасяйки му греховете си, коленичили смирено пред Него, ще се възродим и ние за нов живот, ще станем нови човеци. Христовото Раждане ще бъде и наше новорождение, днешният светъл празник ще бъде и наш рожден ден.
Честито Рождество Христово!
Честита Коледа на всички вас!